Все към тебе ме мами и вика,
красива жена милоока.
Тази моя съдба многолика
ми показва пета посока.
И сърцето компасно я слуша.
И умората литва с криле.
Ще пристигна навярно по суша
с разранени от тръни нозе.
Ще говорим със погледи само.
Ще забравя обратния път.
Ще притихнеш на моето рамо.
Ще мълчи омагьосан мигът. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up