yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
11 feb 2011, 21:52

Петлето 

  Poesía » Filosófica
740 0 11

От съня неспокоен, парцалосан, разбуден,

този град на бетони  изръмжа като чужд

на любов, на копнеж, на стаено мълчание,

врял в безсмислен брътвеж и кипял в отчаяние.

Кой довлече отнейде свойте мисли греховни,

плисна в жълто-червено песента си съдбовна?

И над изтока блесна пролом в тъмнината

и проби поднебесния гнойник на мрака.

Млад безумец разцепи синевата със гръм

и зората потече над площадите сънни.

На ефира гръдта с остри шпори разпори.

Затрещяха прозорци  с изтръгнати щори.

Бесен беше прибоят на внезапното утро.

Засвистя като екот, затръби като рупор

плътен, яростен, весел смехът на петела.

И градът се отърси като стара дантела

от омраза и прах, от делнична плесен,

от досада и страх, от фалш и предвзетост,

от усмивки редовни и мисли стандартни,

от фрази бездомни и премерени крачки,

от трамвайните релси, тролейбусните пръти,

минижупи с ботушки, татуирани пръсти,

необръснати бузи и невчесани плитки,

престарели цветарки и увехнали китки...

... А петлето крещеше и дереше гърлище.
И небето пламтеше – разжарено огнище!

..............

Щом има любов или дъх теменужен

и надежда, че някому още си нужен,

и навън те посреща къс сатен синева,

значи има го някъде петлето в града!

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С добри чувства и благодарности от мен!
    Честит празник, мила Валя!
  • Адмирации yotovava!Коментар е излишен
  • Много хубаво! Поздравявам те, Валя!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114598.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/9781e0f3897759764b52a602cf1cf369.gif" border="0" /></a>
  • Хареса ми много!
  • Богата образност, плътен рисунък, ясна и чудесно защитена авторова идея - с този стих за пореден път доказаваш своя безспорен и уникален талант на лирик!
    Да ме прощаваш Одисей, тъй като нямаш публикувано произведение тук, та мога да съдя само по псевдонима, ама прилича ми ти повече да си се повлиял от Омир, отколкото В. Йотова от Смирненски!
    Поздрави, Валя!)
  • "...Какво се случи някога на село?
    За празника певецът бе заклан.
    Погледнах се с очите на петела.
    Отстрани. Главата му бе там." - не знам откъде съм го запомнил)))
  • Георги, знам за какво говориш,
    В една по-първа редакция ги имаше тези две "от", но някак си се уплаших, че доста се натрупват и затова замених с "и".
    Предполагам визираш тези два реда
    ...
    от усмивки редовни и мисли стандартни,
    от фрази бездомни и премерени крачки,
    ...
  • На мен по-скоро ми звучи като Валери Петров... и много ми хареса!
    " И градът се отърси като стара дантела
    от омраза и прах, от делнична плесен,..." и т.н.Много хубаво!
    Валя, ако внимателно вкараш на едно две места още едно "и" и две "от", стьпката ще добие сьвьршен вид. То тя си е сьвьршена и сега,де!Тече като поточе! Поздравления!

  • Не знам дали наподобява Смирненски, но Йотова е от малкото автори, които са най-близко до себе си, Одисей. Може би тук има нещо игриво от Валери Петров, както и Далчевския плътен рисунък, но в крайна сметка и нещо магическо, Йо-товско. Бях забравил, че Йо е мярка за нежност, но този стих ми го напомни. Ив
  • Браво с поклон!
    Нямам думи!
Propuestas
: ??:??