От съня неспокоен, парцалосан, разбуден,
този град на бетони изръмжа като чужд
на любов, на копнеж, на стаено мълчание,
врял в безсмислен брътвеж и кипял в отчаяние.
Кой довлече отнейде свойте мисли греховни,
плисна в жълто-червено песента си съдбовна?
И над изтока блесна пролом в тъмнината
и проби поднебесния гнойник на мрака.
Млад безумец разцепи синевата със гръм
и зората потече над площадите сънни.
На ефира гръдта с остри шпори разпори.
Затрещяха прозорци с изтръгнати щори. ...