8 may 2007, 23:18

Петльови неволи

  Poesía
911 0 25

В отговор на стиха на Меричка (Мери Попинз) – Гатанка


Цялата кокоша чета,
в кокошарника скърби,
в тенджерата ни на супа,
герестият петльо ври.


Младото петле смени го,
във „ харема” качулат
и нехае що се случи,
с по-големия събрат.


Гордо, гордо се разхожда,
кукурига час по час,
цял будилник самоходен,
само че със дрезгав глас.


Котаранът му измяука,
котешки предупреди.
„ Кротко, Петльо, глас не давай,
че казанът още ври.”


Не тъгува веч „ харема”,
с нов съпруг се уреди.
Нищо, че е още малък,
идват и щастливи дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...