Петльови неволи
В отговор на стиха на Меричка (Мери Попинз) – Гатанка
Цялата кокоша чета,
в кокошарника скърби,
в тенджерата ни на супа,
герестият петльо ври.
Младото петле смени го,
във „ харема” качулат
и нехае що се случи,
с по-големия събрат.
Гордо, гордо се разхожда,
кукурига час по час,
цял будилник самоходен,
само че със дрезгав глас.
Котаранът му измяука,
котешки предупреди.
„ Кротко, Петльо, глас не давай,
че казанът още ври.”
Не тъгува веч „ харема”,
с нов съпруг се уреди.
Нищо, че е още малък,
идват и щастливи дни.
© Христо Костов All rights reserved.
