May 8, 2007, 11:18 PM

Петльови неволи 

  Poetry
739 0 25

В отговор на стиха на Меричка (Мери Попинз) – Гатанка


Цялата кокоша чета,
в кокошарника скърби,
в тенджерата ни на супа,
герестият петльо ври.


Младото петле смени го,
във „ харема” качулат
и нехае що се случи,
с по-големия събрат.


Гордо, гордо се разхожда,
кукурига час по час,
цял будилник самоходен,
само че със дрезгав глас.


Котаранът му измяука,
котешки предупреди.
„ Кротко, Петльо, глас не давай,
че казанът още ври.”


Не тъгува веч „ харема”,
с нов съпруг се уреди.
Нищо, че е още малък,
идват и щастливи дни.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??