23 nov 2010, 19:37  

Петолинии 

  Poesía
1776 0 37
Додето в зимните треви
заплете слънце постен заник,
внезапно ти ми се яви
подобно айсберг пред Титаник.
И някак ненадейно в мен
надежда коренчета пусна,
да спра току опитомен
от кротък поглед или устни.
И блеснал в миг като тотем,
един въпрос разполови ни:
дали ръце да не сплетем -
изящни, бледи петолинии. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??