Додето в зимните треви
заплете слънце постен заник,
внезапно ти ми се яви
подобно айсберг пред Титаник.
И някак ненадейно в мен
надежда коренчета пусна,
да спра току опитомен
от кротък поглед или устни.
И блеснал в миг като тотем,
един въпрос разполови ни:
дали ръце да не сплетем -
изящни, бледи петолинии. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up