velikataniki (Николина Милева)
206 6896
26 sept 2010, 14:30

Петстотин лета 

  Poesía » De amor
721 0 10


Вече векове наред те държа,

защото превърнах дните в години.

И навярно съм искала петстотин лета

да се върна назад и обратно премина.

Вече толкова стара съм аз,

а ръцете без тежест те носят

и съм свикнала някак в несвяст

да се лутам по билото ти, да прося.

Вече колко писма подписах със кръв?

И платих цената на безценната вяра.

Не се уморих, а превърнах се в път-

безгранично понесъл товара.

Вече петстотин умрели слънца

ме прегръщат в летата си врели.

Твоите зими превърнах в лета

от слънца и надежди измрели.



© Николина Милева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??