Петстотин лета
Вече векове наред те държа,
защото превърнах дните в години.
И навярно съм искала петстотин лета
да се върна назад и обратно премина.
Вече толкова стара съм аз,
а ръцете без тежест те носят
и съм свикнала някак в несвяст
да се лутам по билото ти, да прося.
Вече колко писма подписах със кръв?
И платих цената на безценната вяра.
Не се уморих, а превърнах се в път-
безгранично понесъл товара.
Вече петстотин умрели слънца
ме прегръщат в летата си врели.
Твоите зими превърнах в лета
от слънца и надежди измрели.
© Николина Милева All rights reserved.
Пиша от време на време,така ми става по-леко.Друго няма
