31 jul 2014, 21:53

Петунии 

  Poesía » Otra
422 0 8

 

 

                         ПЕТУНИИ

 

                        Засаждаше ги толкоз неумело,

                        а те се хванаха, сега цъфтят.

                        Петунии червени, сини, бели,

                        засаждаше за първи път …

                        Питах се защо ли се е хванала,

                        че става само да открадне цвете?

                        Гледах я сърдито - недоволна

                        циганката черна във ръцете…

                        Посърнаха цветята на балкона.

                        От много грижи ли, от що ли?

                      

                        Oнези на момичето цъфтят

                         и оцеляват боси, голи…

 

 

 

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Oнези на момичето цъфтят

    и оцеляват боси, голи…"
    -----------------------------------------------
    Вечно актуалната истина за опитоменото
    щастие, което губи силата си и умира, когато
    го затвориш в клетка, дори и златна да е тя...
    Оригинален и много актуален стих! Целият стих представлява
    една уникална метафора за живота и съдържа много мъдро послание!
    Поздрави и от мен!
  • хубава идея и стих... а аз толкова много
    обичам петунии..
  • Благодаря на поспрелите тук!
  • Вечната тема за свободата, но толкова кратко и оригинално развита...
    Поздравления, Раде!
  • Така посърват и душите ни,оковани в делника.Браво!
  • имам чувството, че става дума за деца, не знам защо си го изтълкувах така - вероятно заради последните 2 строфи.
  • "Свободата, Санчо..."
    Свободата, простора, любовта... волността... детските сърца, отворени за радост и любов...
    Това е магията на оцеляването.

    Страхотна идея, Раде!
    БРАВО ТИ!
  • Насила хубост не става! Хубаво послание!
Propuestas
: ??:??