Jul 31, 2014, 9:53 PM

Петунии

  Poetry » Other
575 0 8

 

 

                         ПЕТУНИИ

 

                        Засаждаше ги толкоз неумело,

                        а те се хванаха, сега цъфтят.

                        Петунии червени, сини, бели,

                        засаждаше за първи път …

                        Питах се защо ли се е хванала,

                        че става само да открадне цвете?

                        Гледах я сърдито - недоволна

                        циганката черна във ръцете…

                        Посърнаха цветята на балкона.

                        От много грижи ли, от що ли?

                      

                        Oнези на момичето цъфтят

                         и оцеляват боси, голи…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Oнези на момичето цъфтят

    и оцеляват боси, голи…"
    -----------------------------------------------
    Вечно актуалната истина за опитоменото
    щастие, което губи силата си и умира, когато
    го затвориш в клетка, дори и златна да е тя...
    Оригинален и много актуален стих! Целият стих представлява
    една уникална метафора за живота и съдържа много мъдро послание!
    Поздрави и от мен!
  • хубава идея и стих... а аз толкова много
    обичам петунии..
  • Благодаря на поспрелите тук!
  • Вечната тема за свободата, но толкова кратко и оригинално развита...
    Поздравления, Раде!
  • Така посърват и душите ни,оковани в делника.Браво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...