Петунии
ПЕТУНИИ
Засаждаше ги толкоз неумело,
а те се хванаха, сега цъфтят.
Петунии червени, сини, бели,
засаждаше за първи път …
Питах се защо ли се е хванала,
че става само да открадне цвете?
Гледах я сърдито - недоволна
циганката черна във ръцете…
Посърнаха цветята на балкона.
От много грижи ли, от що ли?
Oнези на момичето цъфтят
и оцеляват боси, голи…
© Радка Миндова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
хубава идея и стих... а аз толкова много
обичам петунии.. -
Благодаря на поспрелите тук!
-
Вечната тема за свободата, но толкова кратко и оригинално развита...
Поздравления, Раде! -
Така посърват и душите ни,оковани в делника.Браво!
-
имам чувството, че става дума за деца, не знам защо си го изтълкувах така - вероятно заради последните 2 строфи.
-
"Свободата, Санчо..."
Свободата, простора, любовта... волността... детските сърца, отворени за радост и любов...
Това е магията на оцеляването.
Страхотна идея, Раде!
БРАВО ТИ! -
Насила хубост не става! Хубаво послание!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и оцеляват боси, голи…"
-----------------------------------------------
Вечно актуалната истина за опитоменото
щастие, което губи силата си и умира, когато
го затвориш в клетка, дори и златна да е тя...
Оригинален и много актуален стих! Целият стих представлява
една уникална метафора за живота и съдържа много мъдро послание!
Поздрави и от мен!