31 июл. 2014 г., 21:53

Петунии

581 0 8

 

 

                         ПЕТУНИИ

 

                        Засаждаше ги толкоз неумело,

                        а те се хванаха, сега цъфтят.

                        Петунии червени, сини, бели,

                        засаждаше за първи път …

                        Питах се защо ли се е хванала,

                        че става само да открадне цвете?

                        Гледах я сърдито - недоволна

                        циганката черна във ръцете…

                        Посърнаха цветята на балкона.

                        От много грижи ли, от що ли?

                      

                        Oнези на момичето цъфтят

                         и оцеляват боси, голи…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Oнези на момичето цъфтят

    и оцеляват боси, голи…"
    -----------------------------------------------
    Вечно актуалната истина за опитоменото
    щастие, което губи силата си и умира, когато
    го затвориш в клетка, дори и златна да е тя...
    Оригинален и много актуален стих! Целият стих представлява
    една уникална метафора за живота и съдържа много мъдро послание!
    Поздрави и от мен!
  • хубава идея и стих... а аз толкова много
    обичам петунии..
  • Благодаря на поспрелите тук!
  • Вечната тема за свободата, но толкова кратко и оригинално развита...
    Поздравления, Раде!
  • Така посърват и душите ни,оковани в делника.Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...