Петък

5 may 2010, 22:51

Poesía » Versos blancos

880 0 0

Неизбежно се случваш във петък.

И ми е някак различно.

Ти отдавна изгуби сърцето си,

но още сънуваш облаци

и вечер прегръщаш миражи.

И целуваш жена неотминала те,

но някак отвътре си знаеш,

любовта не е погинала.

Толкова искаш да вярваш във нея.

Толкова те боли

от мисли разрошени.

И се случваме в петък.

И е различно...

А в съботата пак ще е дъждовна...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.