May 5, 2010, 10:51 PM

Петък

1.1K 0 0

Неизбежно се случваш във петък.

И ми е някак различно.

Ти отдавна изгуби сърцето си,

но още сънуваш облаци

и вечер прегръщаш миражи.

И целуваш жена неотминала те,

но някак отвътре си знаеш,

любовта не е погинала.

Толкова искаш да вярваш във нея.

Толкова те боли

от мисли разрошени.

И се случваме в петък.

И е различно...

А в съботата пак ще е дъждовна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...