8 abr 2016, 14:50

Петък вечер

  Poesía
2.8K 6 27

По тази улица навярно си вървял

и совата навярно е една и съща...

Познах те – призракът ти бял

във петък вечер все се връща!

Все още ли жадуваш за смеха ми?

Тогава – усмихни ме, моля те,

изгубих се сред чужди драми,

повикай ме, навънка пролет е!

Все още ли ревнуваш ветровете,

танцуващи с полата ми туист?

Една сълза в окото ти засвети,

а аз треперя като лист...

Но не от страх, студено ми е сякаш,

във видимия свят ми е студено,

ще дойда, няма да ме чакаш,

във петък вечер ми е позволено!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...