Петък вечер

Poetry

2.8K 6 27

По тази улица навярно си вървял

и совата навярно е една и съща...

Познах те – призракът ти бял

във петък вечер все се връща!

Все още ли жадуваш за смеха ми?

Тогава – усмихни ме, моля те,

изгубих се сред чужди драми,

повикай ме, навънка пролет е!

Все още ли ревнуваш ветровете,

танцуващи с полата ми туист?

Една сълза в окото ти засвети,

а аз треперя като лист...

Но не от страх, студено ми е сякаш,

във видимия свят ми е студено,

ще дойда, няма да ме чакаш,

във петък вечер ми е позволено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava (Валентина Йотова)

Хубаво е, Ради.

2019-07-22T13:26:55+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красиво!...

2019-07-22T13:04:21+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Совата си е все една и съща... Липсваш, Раде!

2019-07-15T17:23:32+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Какво като са минали години от публикуването? Пак е актуално. Не само защото петък вечер се повтаря вяка седмица. Всеки има своите призраци.

2019-07-15T00:29:31+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Хубаво стихотворение, Рада.

2019-07-14T22:50:48+03:00