Петък вечер
По тази улица навярно си вървял
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял
във петък вечер все се връща!
Все още ли жадуваш за смеха ми?
Тогава – усмихни ме, моля те,
изгубих се сред чужди драми,
повикай ме, навънка пролет е!
Все още ли ревнуваш ветровете,
танцуващи с полата ми туист?
Една сълза в окото ти засвети,
а аз треперя като лист...
Но не от страх, студено ми е сякаш,
във видимия свят ми е студено,
ще дойда, няма да ме чакаш,
във петък вечер ми е позволено!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
Липсваш, Раде!
