Петък вечер
По тази улица навярно си вървял
и совата навярно е една и съща...
Познах те – призракът ти бял
във петък вечер все се връща!
Все още ли жадуваш за смеха ми?
Тогава – усмихни ме, моля те,
изгубих се сред чужди драми,
повикай ме, навънка пролет е!
Все още ли ревнуваш ветровете,
танцуващи с полата ми туист?
Една сълза в окото ти засвети,
а аз треперя като лист...
Но не от страх, студено ми е сякаш,
във видимия свят ми е студено,
ще дойда, няма да ме чакаш,
във петък вечер ми е позволено!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
Липсваш, Раде!
