14 may 2013, 8:02

Петър Малов

993 0 0

Защо трябва да си отиват хората от този свят...

Защо трябва да ни оставят, когато изглеждат най-здрави...

Мечтите ни се разбиват, а идва тъгата...

Защо чудеса се  не случват...

Защо не се съживят...

Защо трябва да стават чудеса, само по филмите, не може ли веднъж и на нас простосмъртните да се случи...

Тогава ни остава само споменът за тези страхотни хора ...

Чак тогава разбираме какво значат за нас...

Колко много не сме им казали...

Толкова неща не са видели...

Защо, се питам, и не мога да си отговоря,

а се имам за разумен...

Но животът не ни пита, то става и тогава е вече късно, човекът си е отишъл...

Ще ни се да е на ваканция или в командировка, просто заспал или отлетял, но за съжаление истината е само една...

Когато ни се случи това, само приятелите ни помагат и то само истинските...

Но те не могат да заменят човека, когото губим...

В Памет на ПЕТЪР МАЛОВ -

Най-добрият Приятел и стъклар!

ПОЧИВАЙ В МИР, ПРИЯТЕЛЮ!

 

От Иван Кирчев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Д Кирчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...