14.05.2013 г., 8:02

Петър Малов

989 0 0

Защо трябва да си отиват хората от този свят...

Защо трябва да ни оставят, когато изглеждат най-здрави...

Мечтите ни се разбиват, а идва тъгата...

Защо чудеса се  не случват...

Защо не се съживят...

Защо трябва да стават чудеса, само по филмите, не може ли веднъж и на нас простосмъртните да се случи...

Тогава ни остава само споменът за тези страхотни хора ...

Чак тогава разбираме какво значат за нас...

Колко много не сме им казали...

Толкова неща не са видели...

Защо, се питам, и не мога да си отговоря,

а се имам за разумен...

Но животът не ни пита, то става и тогава е вече късно, човекът си е отишъл...

Ще ни се да е на ваканция или в командировка, просто заспал или отлетял, но за съжаление истината е само една...

Когато ни се случи това, само приятелите ни помагат и то само истинските...

Но те не могат да заменят човека, когото губим...

В Памет на ПЕТЪР МАЛОВ -

Най-добрият Приятел и стъклар!

ПОЧИВАЙ В МИР, ПРИЯТЕЛЮ!

 

От Иван Кирчев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Д Кирчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....