4 oct 2025, 13:59

Пияници

  Poesía » Civil
169 0 0

И пием, и пеем под тежката сива

мъгла, зад която небето се свива.

Пресилено, гръмко, напук на съдбата,

пришита със въглищночерна подплата.

 

"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне -

Приемаш, приемаш съдба достолепна!

След мене ще бъдеш когото поискаш,

далече от собствени съвести ниски!

 

Ела! Поеми ме! Вдигни ме отдолу!

Ела! Направи го, не искам парола!

Не се тревожи за каквото ще става -

ще бъде изтрито в мъглива забрава!

 

Жена и деца - за това ли се сети?

Но те са отдавна в съня си заети!

Услуга им правиш, далече стоейки

от тях и от техните "трезви разсейки"!

 

Ела! Позволи ми - все още те моля! -

да взема контрола над твоята воля!

Ела! Във ръцете ти крехки вземи ме

и тихо мисли си за моето име!"

 

Небето тъмнее, мъглата се пръсва,

луната изгрява, с лъчите й лъсват

червени лица на пияници бели

с усмивки и спомени зле омъглели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Петров Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....