Oct 4, 2025, 1:59 PM

Пияници

  Poetry » Civic
170 0 0

И пием, и пеем под тежката сива

мъгла, зад която небето се свива.

Пресилено, гръмко, напук на съдбата,

пришита със въглищночерна подплата.

 

"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне -

Приемаш, приемаш съдба достолепна!

След мене ще бъдеш когото поискаш,

далече от собствени съвести ниски!

 

Ела! Поеми ме! Вдигни ме отдолу!

Ела! Направи го, не искам парола!

Не се тревожи за каквото ще става -

ще бъде изтрито в мъглива забрава!

 

Жена и деца - за това ли се сети?

Но те са отдавна в съня си заети!

Услуга им правиш, далече стоейки

от тях и от техните "трезви разсейки"!

 

Ела! Позволи ми - все още те моля! -

да взема контрола над твоята воля!

Ела! Във ръцете ти крехки вземи ме

и тихо мисли си за моето име!"

 

Небето тъмнее, мъглата се пръсва,

луната изгрява, с лъчите й лъсват

червени лица на пияници бели

с усмивки и спомени зле омъглели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Петров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...