4.10.2025 г., 13:59

Пияници

171 0 0

И пием, и пеем под тежката сива

мъгла, зад която небето се свива.

Пресилено, гръмко, напук на съдбата,

пришита със въглищночерна подплата.

 

"Ела, целуни ме! - шишето ми шепне -

Приемаш, приемаш съдба достолепна!

След мене ще бъдеш когото поискаш,

далече от собствени съвести ниски!

 

Ела! Поеми ме! Вдигни ме отдолу!

Ела! Направи го, не искам парола!

Не се тревожи за каквото ще става -

ще бъде изтрито в мъглива забрава!

 

Жена и деца - за това ли се сети?

Но те са отдавна в съня си заети!

Услуга им правиш, далече стоейки

от тях и от техните "трезви разсейки"!

 

Ела! Позволи ми - все още те моля! -

да взема контрола над твоята воля!

Ела! Във ръцете ти крехки вземи ме

и тихо мисли си за моето име!"

 

Небето тъмнее, мъглата се пръсва,

луната изгрява, с лъчите й лъсват

червени лица на пияници бели

с усмивки и спомени зле омъглели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Петров Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...