2 jun 2023, 17:16

Пианистът 

  Poesía
249 1 3

Той буди се със първите лъчи, 
във стаята се шири тишината, 
прозореца отваря, може би, 
през него ще избяга самотата. 

 

Кафето си изпива. Наведнъж. 
Поглежда към смълчаните клавиши, 
в душата му мелодия от дъжд, 
напира да излезе. И да диша. 

 

Той сяда на пианото. И пак, 
очите му обличат се във ноти, 
сърцето му отмерва всеки такт, 
във музика превръща се живота 

 

и раждат се в пространството мечти, 
изгубени надежди се завръщат... 
Той свири без да спира. Може би,
долчула го тя ще се върне. Също. 
 

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво казано....
  • Дочух красивата музика...Лее се така нежно...
  • Кафето си изпива наведнъж.
    Поглежда към смълчаните клавиши.
    В душата му мелодия от дъжд,
    напира да излезе и да диша. ... Така хубаво си го казала.
Propuestas
: ??:??