juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
2.06.2023 г., 17:16 ч.

Пианистът 

  Поезия
248 1 3

Той буди се със първите лъчи, 
във стаята се шири тишината, 
прозореца отваря, може би, 
през него ще избяга самотата. 

 

Кафето си изпива. Наведнъж. 
Поглежда към смълчаните клавиши, 
в душата му мелодия от дъжд, 
напира да излезе. И да диша. 

 

Той сяда на пианото. И пак, 
очите му обличат се във ноти, 
сърцето му отмерва всеки такт, 
във музика превръща се живота 

 

и раждат се в пространството мечти, 
изгубени надежди се завръщат... 
Той свири без да спира. Може би,
долчула го тя ще се върне. Също. 
 

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво казано....
  • Дочух красивата музика...Лее се така нежно...
  • Кафето си изпива наведнъж.
    Поглежда към смълчаните клавиши.
    В душата му мелодия от дъжд,
    напира да излезе и да диша. ... Така хубаво си го казала.
Предложения
: ??:??