Пианистът
Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж.
Поглежда към смълчаните клавиши,
в душата му мелодия от дъжд,
напира да излезе. И да диша.
Той сяда на пианото. И пак,
очите му обличат се във ноти,
сърцето му отмерва всеки такт,
във музика превръща се живота
и раждат се в пространството мечти,
изгубени надежди се завръщат...
Той свири без да спира. Може би,
долчула го тя ще се върне. Също.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
