Пианистът
Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж.
Поглежда към смълчаните клавиши,
в душата му мелодия от дъжд,
напира да излезе. И да диша.
Той сяда на пианото. И пак,
очите му обличат се във ноти,
сърцето му отмерва всеки такт,
във музика превръща се живота
и раждат се в пространството мечти,
изгубени надежди се завръщат...
Той свири без да спира. Може би,
долчула го тя ще се върне. Също.
© Эоя Михова All rights reserved.
