19 nov 2017, 22:05

Пилотно

  Poesía » Otra
676 1 7

И съм си кротичък, и свит,

не съм обаче и прикрит.

Душата ми е бял памук

и винаги съм земен- тук.

С приятен мирис съм на мъж

и лЮбящ, като летен дъжд.

И с божия ми благослов-

достоен стожер на любов.

До болка съм и доверчив...

Преглъщам опита горчив.

И уж, че взимам си нишан,

а ме лъжат другите без свян.

Преследвам целите до ръб

и нося кръста си на гръб.

А стиховете ми са плод

на чувства, като на пилот.

Пилот на думи от сребро.

Пилот на всякое добро.

Пилот на чувства от любов

във този свят и стар, и нов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...