19 nov 2017, 22:05

Пилотно

  Poesía » Otra
682 1 7

И съм си кротичък, и свит,

не съм обаче и прикрит.

Душата ми е бял памук

и винаги съм земен- тук.

С приятен мирис съм на мъж

и лЮбящ, като летен дъжд.

И с божия ми благослов-

достоен стожер на любов.

До болка съм и доверчив...

Преглъщам опита горчив.

И уж, че взимам си нишан,

а ме лъжат другите без свян.

Преследвам целите до ръб

и нося кръста си на гръб.

А стиховете ми са плод

на чувства, като на пилот.

Пилот на думи от сребро.

Пилот на всякое добро.

Пилот на чувства от любов

във този свят и стар, и нов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...