Пинокиада

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659

28 dic 2014, 13:06

Poesía

939 0 3

Пинокиада

Докат' се правех на поет
в словесния талаш
и с автографите зает
натрупвах трудов стаж,

не осъзнавах - със замах
издавах стихосбирки,
а днес ме мъчи съвестта -
Убих!... гора от свирки.

Цял саркофаг лежи пред мен -
кубик и четвърт книги.
Отварям ги опечален -
трупът не се въздига.

И само острите игли
покровите прорасли,
заплитат в мумийни мъгли
папироса надраскан.

Във смях и скръб едно дърво
е радост за очите,
тъгата - птица от сълзи -
от клоните отлита.

Лирично... - пак ли ще простя?
А исках с остра брадва -
додялано да отмъстя,
за тоз' живот откраднат.

Отчаян търся буца пръст -
във себе си дълбая.
И хвърляйки... oт клонка кръст
ще сложа, и призная:

Сред листите трупът е скрит!
Тук Бора потърсете -
възкръснал чрез "убийствен" стих...
във кòвчег - за поета.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Жулли (Юлия Димитрова)

2015-01-04T19:04:25+02:00

Интересен поглед, Боре!
За много години!
rudin (Иван Христов)

2015-01-04T17:40:02+02:00

Философско, самокритично и истинско! ЧНГ
poem_lady (Фери)

2014-12-31T14:41:19+02:00

Една жива изповед за загиналото и вече заминалото! Впечатли ме- много емоционално и задълбочено размишление!