B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3659
28.12.2014 г., 13:06 ч.

Пинокиада 

  Поезия
952 0 3

Пинокиада

Докат' се правех на поет
в словесния талаш
и с автографите зает
натрупвах трудов стаж,

не осъзнавах - със замах
издавах стихосбирки,
а днес ме мъчи съвестта -
Убих!... гора от свирки.

Цял саркофаг лежи пред мен -
кубик и четвърт книги.
Отварям ги опечален -
трупът не се въздига.

И само острите игли
покровите прорасли,
заплитат в мумийни мъгли
папироса надраскан.

Във смях и скръб едно дърво
е радост за очите,
тъгата - птица от сълзи -
от клоните отлита.

Лирично... - пак ли ще простя?
А исках с остра брадва -
додялано да отмъстя,
за тоз' живот откраднат.

Отчаян търся буца пръст -
във себе си дълбая.
И хвърляйки... oт клонка кръст
ще сложа, и призная:

Сред листите трупът е скрит!
Тук Бора потърсете -
възкръснал чрез "убийствен" стих...
във кòвчег - за поета.

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересен поглед, Боре!
    За много години!
  • Философско, самокритично и истинско! ЧНГ
  • Една жива изповед за загиналото и вече заминалото! Впечатли ме- много емоционално и задълбочено размишление!
Предложения
: ??:??