Пинокиада
Пинокиада
Докат' се правех на поет
в словесния талаш
и с автографите зает
натрупвах трудов стаж,
не осъзнавах - със замах
издавах стихосбирки,
а днес ме мъчи съвестта -
Убих!... гора от свирки.
Цял саркофаг лежи пред мен -
кубик и четвърт книги.
Отварям ги опечален -
трупът не се въздига.
И само острите игли
покровите прорасли,
заплитат в мумийни мъгли
папироса надраскан.
Във смях и скръб едно дърво
е радост за очите,
тъгата - птица от сълзи -
от клоните отлита.
Лирично... - пак ли ще простя?
А исках с остра брадва -
додялано да отмъстя,
за тоз' живот откраднат.
Отчаян търся буца пръст -
във себе си дълбая.
И хвърляйки... oт клонка кръст
ще сложа, и призная:
Сред листите трупът е скрит!
Тук Бора потърсете -
възкръснал чрез "убийствен" стих...
във кòвчег - за поета.
© Борис Борисов All rights reserved.
