Пинокио
Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено,
а накрая зашиват във стих.
Влюбваш се във поемите,
влюбваш се във поетите,
а погледът им - боляща игла.
Съзира те до последното,
съдира те до най-ценното,
а накрая най-ценно е тя.
И в малко долапче
или дори тънко чорапче
разпилени в искрици на спомени
намират най-ценното...
Тънко, хубаво плачат,
но кой ли пази сърцето им?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
Така го чувствам по-добре. Благодаря ви.
