Apr 19, 2016, 8:11 AM
Пинокио
Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено,
а накрая зашиват във стих.
Влюбваш се във поемите,
влюбваш се във поетите,
а погледът им - боляща игла.
Съзира те до последното,
съдира те до най-ценното,
а накрая най-ценно е тя.
И в малко долапче
или дори тънко чорапче
разпилени в искрици на спомени
намират най-ценното...
Тънко, хубаво плачат,
но кой ли пази сърцето им?
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересен текст и интересно заглавие. Откъм изразни средства има много приятни попадения. На места има и грапавини за изглаждане, една от които Антоан спомена в коментара си. Като цяло има много емоция, която мога да кажа, че стигна до мен. Помисли за подобрения в последния куплет. Поздрави!
-
Пинокио...става човек, защото обича и се бори със страховете си...!
Вярва в мечтите и от страшния кит излиза без да помисли, това колко болка ще му донесе, а всъщност това само щастие му донася... -
Интересно е! Харесах! Поздрави!
-
Харесах!
-
Кажи, кажи за противоречията
Благодаря ви за вниманието! -
Красива стрела!
-
Хей, Йоана, при теб винаги е интересно! Поздрав за нестандартния стих, но пък лично твой и много истински!
-
Пинокио и поетите
-
Сърцето на Поета може да "носи" много. Поздрав за хубавия текст, Йоана!
-
Отново съумяваш да кажеш големи истини, но по крайно нестандартен начин, Лимеруна. И всичко това е облечено в изящни поетични одежди, изтъкани от фрапираща образност.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Кали, права си...