limeruna (Йоана)
565 3355
19.04.2016 г., 8:11 ч.  

Пинокио 

  Поезия » Любовна, Друга
598 0 11


Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено,
а накрая зашиват във стих.


Влюбваш се във поемите,
влюбваш се във поетите,
а погледът им - боляща игла.
Съзира те до последното,
съдира те до най-ценното,
а накрая най-ценно е тя.


И в малко долапче
или дори тънко чорапче

разпилени в искрици на спомени
намират най-ценното...
Тънко, хубаво плачат,
но кой ли пази сърцето им?

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Редактирана версия! Така го чувствам по-добре. Благодаря ви.
    Кали, права си...
  • Интересен текст и интересно заглавие. Откъм изразни средства има много приятни попадения. На места има и грапавини за изглаждане, една от които Антоан спомена в коментара си. Като цяло има много емоция, която мога да кажа, че стигна до мен. Помисли за подобрения в последния куплет. Поздрави!
  • Пинокио...става човек, защото обича и се бори със страховете си...!
    Вярва в мечтите и от страшния кит излиза без да помисли, това колко болка ще му донесе, а всъщност това само щастие му донася...
  • Интересно е! Харесах! Поздрави!
  • Харесах!
  • Кажи, кажи за противоречията Благодаря ви за вниманието!
  • Красива стрела!
  • Хей, Йоана, при теб винаги е интересно! Поздрав за нестандартния стих, но пък лично твой и много истински!
  • Пинокио и поетите
  • Сърцето на Поета може да "носи" много. Поздрав за хубавия текст, Йоана!
  • Отново съумяваш да кажеш големи истини, но по крайно нестандартен начин, Лимеруна. И всичко това е облечено в изящни поетични одежди, изтъкани от фрапираща образност.
Предложения
: ??:??