Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда.
И бримка в божията дантела.
Душата е една... И затова
си има собствена постеля.
Ти лакомо не гледай на света -
присядат лошо сиви делници.
В затвор от мрачна самота
мисли за вятърните мелници. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse