10 ago 2019, 6:36

Пир 

  Poesía
468 0 2

Мечти, поднесени в поднос.

Кошмари, задушени в скърби.

Изгубил своя коловоз,

открий ти себе си най-първо.

 

Ръжда по златните блюда.

И бримка в божията дантела.

Душата е една... И затова

си има собствена постеля.

 

Ти лакомо не гледай на света - 

присядат лошо сиви делници.

В затвор от мрачна самота

мисли за вятърните мелници.

 

И къс по къс раздавай от плътта,

за да нахраниш вълци и чакали.

Когато вземаш, без да даваш - запомни,

че други, вместо теб, са дали...

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Великолепно прозрение!
  • "Когато вземаш, без да даваш - запомни,
    че други, вместо теб, са дали..." Много хубаво!
Propuestas
: ??:??