Пир
Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда.
И бримка в божията дантела.
Душата е една... И затова
си има собствена постеля.
Ти лакомо не гледай на света -
присядат лошо сиви делници.
В затвор от мрачна самота
мисли за вятърните мелници.
И къс по къс раздавай от плътта,
за да нахраниш вълци и чакали.
Когато вземаш, без да даваш - запомни,
че други, вместо теб, са дали...
© Константин Дренски All rights reserved.
