20 dic 2007, 16:01

Пируваха обречени недели...

  Poesía » Otra
1.2K 0 22

 

Под дяволския асмалък на мрака
пируваха обречени недели.
Покрито вино в змийски бъчви чака,
вдовишки страсти хлипат под постели.

Освирепяло, пладнето лудее.
Завива в черги тънък минал спомен.
Дамгосан писък в нощите немее,
от воденични страхове прогонен.

Развързаните сенки в танц беснеят.
Просветва сатанински винен пламък.
Недели изоставени пустеят
до змийски стъпки, скътани под камък.

Обречен пир във дяволски винарни.
Студени устни ненаситно пият.
Вдовици мятат погледи коварни.
Със псетата пируват. И не вият...

 

20.12.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Дарче, с шапото даун ме разби! Аз пък мисля, че не е нужно да се "учиш" да пишеш еди-как си, просто ПИШИ! А ако сметнеш, че мога да ти помогна за нещшо, би било чест за мен, макар че това си е отговорност! Едно е да се лигавиш в личния стих, друго е да помагаш на някого . А ако този някого е Дарина Дечева, то мисля, че от комплиментите й направо не мога да гледам надолу. Надух се като... и аз не се сещам като какво Аз пък не мога да пиша стакатни шедьоври. Но не вярвам някога да успея, но пък нали затова си ти! За да те чета и да се вдъхноввявам Вери Спешъл Поздрав!
    Поздрави и Весела Коледа!
  • Аплодисменти!Винаги те чета с интерес!
  • Че кой е казал, че не те четем?! Поздравления, Даре!
  • Минавам на пръсти тук..всеки път!
  • !!!!!!
    Липсваш ми, Дечева!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...