20 dic 2007, 16:01

Пируваха обречени недели...

  Poesía » Otra
1.2K 0 22

 

Под дяволския асмалък на мрака
пируваха обречени недели.
Покрито вино в змийски бъчви чака,
вдовишки страсти хлипат под постели.

Освирепяло, пладнето лудее.
Завива в черги тънък минал спомен.
Дамгосан писък в нощите немее,
от воденични страхове прогонен.

Развързаните сенки в танц беснеят.
Просветва сатанински винен пламък.
Недели изоставени пустеят
до змийски стъпки, скътани под камък.

Обречен пир във дяволски винарни.
Студени устни ненаситно пият.
Вдовици мятат погледи коварни.
Със псетата пируват. И не вият...

 

20.12.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, Дарче, с шапото даун ме разби! Аз пък мисля, че не е нужно да се "учиш" да пишеш еди-как си, просто ПИШИ! А ако сметнеш, че мога да ти помогна за нещшо, би било чест за мен, макар че това си е отговорност! Едно е да се лигавиш в личния стих, друго е да помагаш на някого . А ако този някого е Дарина Дечева, то мисля, че от комплиментите й направо не мога да гледам надолу. Надух се като... и аз не се сещам като какво Аз пък не мога да пиша стакатни шедьоври. Но не вярвам някога да успея, но пък нали затова си ти! За да те чета и да се вдъхноввявам Вери Спешъл Поздрав!
    Поздрави и Весела Коледа!
  • Аплодисменти!Винаги те чета с интерес!
  • Че кой е казал, че не те четем?! Поздравления, Даре!
  • Минавам на пръсти тук..всеки път!
  • !!!!!!
    Липсваш ми, Дечева!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...