20.12.2007 г., 16:01

Пируваха обречени недели...

1.2K 0 22

 

Под дяволския асмалък на мрака
пируваха обречени недели.
Покрито вино в змийски бъчви чака,
вдовишки страсти хлипат под постели.

Освирепяло, пладнето лудее.
Завива в черги тънък минал спомен.
Дамгосан писък в нощите немее,
от воденични страхове прогонен.

Развързаните сенки в танц беснеят.
Просветва сатанински винен пламък.
Недели изоставени пустеят
до змийски стъпки, скътани под камък.

Обречен пир във дяволски винарни.
Студени устни ненаситно пият.
Вдовици мятат погледи коварни.
Със псетата пируват. И не вият...

 

20.12.2007 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Дарче, с шапото даун ме разби! Аз пък мисля, че не е нужно да се "учиш" да пишеш еди-как си, просто ПИШИ! А ако сметнеш, че мога да ти помогна за нещшо, би било чест за мен, макар че това си е отговорност! Едно е да се лигавиш в личния стих, друго е да помагаш на някого . А ако този някого е Дарина Дечева, то мисля, че от комплиментите й направо не мога да гледам надолу. Надух се като... и аз не се сещам като какво Аз пък не мога да пиша стакатни шедьоври. Но не вярвам някога да успея, но пък нали затова си ти! За да те чета и да се вдъхноввявам Вери Спешъл Поздрав!
    Поздрави и Весела Коледа!
  • Аплодисменти!Винаги те чета с интерес!
  • Че кой е казал, че не те четем?! Поздравления, Даре!
  • Минавам на пръсти тук..всеки път!
  • !!!!!!
    Липсваш ми, Дечева!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...