20 дек. 2007 г., 16:01

Пируваха обречени недели...

1.2K 0 22

 

Под дяволския асмалък на мрака
пируваха обречени недели.
Покрито вино в змийски бъчви чака,
вдовишки страсти хлипат под постели.

Освирепяло, пладнето лудее.
Завива в черги тънък минал спомен.
Дамгосан писък в нощите немее,
от воденични страхове прогонен.

Развързаните сенки в танц беснеят.
Просветва сатанински винен пламък.
Недели изоставени пустеят
до змийски стъпки, скътани под камък.

Обречен пир във дяволски винарни.
Студени устни ненаситно пият.
Вдовици мятат погледи коварни.
Със псетата пируват. И не вият...

 

20.12.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, Дарче, с шапото даун ме разби! Аз пък мисля, че не е нужно да се "учиш" да пишеш еди-как си, просто ПИШИ! А ако сметнеш, че мога да ти помогна за нещшо, би било чест за мен, макар че това си е отговорност! Едно е да се лигавиш в личния стих, друго е да помагаш на някого . А ако този някого е Дарина Дечева, то мисля, че от комплиментите й направо не мога да гледам надолу. Надух се като... и аз не се сещам като какво Аз пък не мога да пиша стакатни шедьоври. Но не вярвам някога да успея, но пък нали затова си ти! За да те чета и да се вдъхноввявам Вери Спешъл Поздрав!
    Поздрави и Весела Коледа!
  • Аплодисменти!Винаги те чета с интерес!
  • Че кой е казал, че не те четем?! Поздравления, Даре!
  • Минавам на пръсти тук..всеки път!
  • !!!!!!
    Липсваш ми, Дечева!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...