5 dic 2024, 6:27

Писателят

  Poesía
292 0 0

Живял в България един писател,

неуморен бил, романтик, дори мечтател,

пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,

и не спирал да твори чак до зори.

Но налегнали го разни мисли и съмнения

и тъй изпаднал в скърби, в съжаление,

уплашил се и се отказал,

преди още в светлината да излязъл.

Но имал той до себе си жена, която го обичала

и от бездни страшни мигом го извличала.

Помогнала му тя и този път

и смело той поел по своя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свилен Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...