5.12.2024 г., 6:27

Писателят

298 0 0

Живял в България един писател,

неуморен бил, романтик, дори мечтател,

пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,

и не спирал да твори чак до зори.

Но налегнали го разни мисли и съмнения

и тъй изпаднал в скърби, в съжаление,

уплашил се и се отказал,

преди още в светлината да излязъл.

Но имал той до себе си жена, която го обичала

и от бездни страшни мигом го извличала.

Помогнала му тя и този път

и смело той поел по своя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...