5.12.2024 г., 6:27

Писателят

289 0 0

Живял в България един писател,

неуморен бил, романтик, дори мечтател,

пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,

и не спирал да твори чак до зори.

Но налегнали го разни мисли и съмнения

и тъй изпаднал в скърби, в съжаление,

уплашил се и се отказал,

преди още в светлината да излязъл.

Но имал той до себе си жена, която го обичала

и от бездни страшни мигом го извличала.

Помогнала му тя и този път

и смело той поел по своя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...