Dec 5, 2024, 6:27 AM

Писателят

  Poetry
299 0 0

Живял в България един писател,

неуморен бил, романтик, дори мечтател,

пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,

и не спирал да твори чак до зори.

Но налегнали го разни мисли и съмнения

и тъй изпаднал в скърби, в съжаление,

уплашил се и се отказал,

преди още в светлината да излязъл.

Но имал той до себе си жена, която го обичала

и от бездни страшни мигом го извличала.

Помогнала му тя и този път

и смело той поел по своя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...