Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
15 feb 2011, 20:02

Пиша 

  Poesía
482 0 3

Пиша. Естествено,

както естествено дишам.

Без стих – астма.

Изречение. И ти във всяко.

От мен тече поезия

като майчино мляко.

Образи – вълци. Хапят.

Очи като пълни силози капят...

А ми иде да викам, Боже,

докато стана на-вик.

Докато аз  свикна с утре

и ти с моя лик...

Най-самотно е под чадъра,

когато си един

на ръцете ми кахъри.

Дорде съмне – тъжим,

а после съм Господ

и мога всичко,

от мен искат свят,

без трудна тревога,

а искам да викна,

а глас нямам, не мога

и само пиша

докато свърши... не дишам.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??