Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
15.02.2011 г., 20:02 ч.

Пиша 

  Поезия
476 0 3

Пиша. Естествено,

както естествено дишам.

Без стих – астма.

Изречение. И ти във всяко.

От мен тече поезия

като майчино мляко.

Образи – вълци. Хапят.

Очи като пълни силози капят...

А ми иде да викам, Боже,

докато стана на-вик.

Докато аз  свикна с утре

и ти с моя лик...

Най-самотно е под чадъра,

когато си един

на ръцете ми кахъри.

Дорде съмне – тъжим,

а после съм Господ

и мога всичко,

от мен искат свят,

без трудна тревога,

а искам да викна,

а глас нямам, не мога

и само пиша

докато свърши... не дишам.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??