Пиша. Естествено,
както естествено дишам.
Без стих – астма.
Изречение. И ти във всяко.
От мен тече поезия
като майчино мляко.
Образи – вълци. Хапят.
Очи като пълни силози капят...
А ми иде да викам, Боже,
докато стана на-вик.
Докато аз свикна с утре
и ти с моя лик... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up