От нямане какво да правя
седнах няколко думи да нахвърля.
Не, не искам да пиша за любов, омая,
стереотипите и изтърканите фрази изхвърлям.
Не искам да знам как и защо
любовта пониква като кокиче.
Всичко за нея веднага ще разбера,
след като срещна правилното момиче.
Не искам да пиша и за живота суров,
не можем времето назад да върнем,
а пък утрешният ден е светъл и нов,
просто трябва по пътя да тръгнем.
Не искам да пиша за омраза и болка,
те са навсякъде около нас.
Нека просто се усмихнем и толкова,
да забравим неволите поне за час.
Не искам и за себе си да пиша,
днес решавам да пиша за вас,
защото винаги когато дишам,
се опитвам надежда да ви нося в този свят.
Пиша за вас, защото сте моето вдъхновение
и дори няколкото коментара
ме водят до умиление.
Пиша, защото чрез вас идва промяната,
превръщането на света в по-добро място,
защото чрез вас идва замяната
на това бездушно и тъжно общество.