Jul 8, 2012, 10:16 AM

Пиша за вас

  Poetry
658 0 1

От нямане какво да правя
седнах няколко думи да нахвърля.
Не, не искам да пиша за любов, омая,
стереотипите и изтърканите фрази изхвърлям.
Не искам да знам как и защо
любовта пониква като кокиче.
Всичко за нея веднага ще разбера,
след като срещна правилното момиче.
Не искам да пиша и за живота суров,
не можем времето назад да върнем,
а пък утрешният ден е светъл и нов,
просто трябва по пътя да тръгнем.
Не искам да пиша за омраза и болка,
те са навсякъде около нас.
Нека просто се усмихнем и толкова,
да забравим неволите поне за час.
Не искам и за себе си да пиша,
днес решавам да пиша за вас,
защото винаги когато дишам,
се опитвам надежда да ви нося в този свят.
Пиша за вас, защото сте моето вдъхновение
и дори няколкото коментара
ме водят до умиление.
Пиша, защото чрез вас идва промяната,
превръщането на света в по-добро място,
защото чрез вас идва замяната
на това бездушно и тъжно общество.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Цветанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво
    Нека този свят стане едно по-добро място наистина
    Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...