8.07.2012 г., 10:16

Пиша за вас

663 0 1

От нямане какво да правя
седнах няколко думи да нахвърля.
Не, не искам да пиша за любов, омая,
стереотипите и изтърканите фрази изхвърлям.
Не искам да знам как и защо
любовта пониква като кокиче.
Всичко за нея веднага ще разбера,
след като срещна правилното момиче.
Не искам да пиша и за живота суров,
не можем времето назад да върнем,
а пък утрешният ден е светъл и нов,
просто трябва по пътя да тръгнем.
Не искам да пиша за омраза и болка,
те са навсякъде около нас.
Нека просто се усмихнем и толкова,
да забравим неволите поне за час.
Не искам и за себе си да пиша,
днес решавам да пиша за вас,
защото винаги когато дишам,
се опитвам надежда да ви нося в този свят.
Пиша за вас, защото сте моето вдъхновение
и дори няколкото коментара
ме водят до умиление.
Пиша, защото чрез вас идва промяната,
превръщането на света в по-добро място,
защото чрез вас идва замяната
на това бездушно и тъжно общество.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Цветанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво
    Нека този свят стане едно по-добро място наистина
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....