22 nov 2006, 10:55

Пишман рибари /суров мат'риал/

  Poesía
1.1K 0 10

                 
                                          /да се чете със снизхождение и усмивка/



В късна есен, в много ранен час
дружинка малка се събрала.
С кола поели, с пълен глас
по пътя за селото с кеф си пяли.


Било селцето в планина красива,
с резерват, закрилян и от ООН.
С такъми и с крачки бойни те поели
пъстърви да ловят до сто и две.


За тонус и за кадемлии взели
бутилки тежко вино и девойки две.
Е, жалко, че без улов се прибрали,
но пък с кеф опънали софрата те.


В жарта месцето зацвърчало-
и ребърца, и пилешки гърди.
Сред музика душите им припявали,
в компанията на онез моми.


За туй рибарите закон си имат:
мъжете щом красят ги и жени,
на улов нивга няма да сколасат,
но с благост ще са пълни техните очи


На риболова в края, призори,
"в отбой" отново за града поели.
Ех, махмурлии мъничко май са били,
но доза удоволствие така си взели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...