22 нояб. 2006 г., 10:55

Пишман рибари /суров мат'риал/

1.1K 0 10

                 
                                          /да се чете със снизхождение и усмивка/



В късна есен, в много ранен час
дружинка малка се събрала.
С кола поели, с пълен глас
по пътя за селото с кеф си пяли.


Било селцето в планина красива,
с резерват, закрилян и от ООН.
С такъми и с крачки бойни те поели
пъстърви да ловят до сто и две.


За тонус и за кадемлии взели
бутилки тежко вино и девойки две.
Е, жалко, че без улов се прибрали,
но пък с кеф опънали софрата те.


В жарта месцето зацвърчало-
и ребърца, и пилешки гърди.
Сред музика душите им припявали,
в компанията на онез моми.


За туй рибарите закон си имат:
мъжете щом красят ги и жени,
на улов нивга няма да сколасат,
но с благост ще са пълни техните очи


На риболова в края, призори,
"в отбой" отново за града поели.
Ех, махмурлии мъничко май са били,
но доза удоволствие така си взели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...