Пишман рибари /суров мат'риал/
/да се чете със снизхождение и усмивка/
В късна есен, в много ранен час
дружинка малка се събрала.
С кола поели, с пълен глас
по пътя за селото с кеф си пяли.
Било селцето в планина красива,
с резерват, закрилян и от ООН.
С такъми и с крачки бойни те поели
пъстърви да ловят до сто и две.
За тонус и за кадемлии взели
бутилки тежко вино и девойки две.
Е, жалко, че без улов се прибрали,
но пък с кеф опънали софрата те.
В жарта месцето зацвърчало-
и ребърца, и пилешки гърди.
Сред музика душите им припявали,
в компанията на онез моми.
За туй рибарите закон си имат:
мъжете щом красят ги и жени,
на улов нивга няма да сколасат,
но с благост ще са пълни техните очи
На риболова в края, призори,
"в отбой" отново за града поели.
Ех, махмурлии мъничко май са били,
но доза удоволствие така си взели.
© Петя Кръстева All rights reserved.
